Начало > под. 28010 > под. 28010

под. 28010

Историята започва така:

През 1974 и 1975 г. в района на Варна се създават и включват в състава на  Трета зенитно-ракетна бригада две нови поделения: поделение 24630 и поделение 28010. Поделенията са въоръжени със ЗРК С-125М “Нева” (SA-3 Goa по НАТО).

Историята на споменатата 3-та зенитно-ракетна бригада ще се разгледа в бъдеще, и в отделна публикация.Засега е необходимо да споменем, че въпросната 3-та ЗРбр.  е разположена в източната част на страната с цел прикритие на Варна и Бургас и прилежащите им стопански райони.


Поделение 28010 е било разположено във вилната зона край гр. Варна, известна като Боровец. Намира се на височина близо 200м в близост до стратегическия нос Галата и на юг от Варна и промишления район на Девня. Разполагането на поделението на това място има за цел прикритието на тези важни за социалистическа България икономически райони, както и други подразделения на Българската армия в морския ни гарнизон – Варна.

Тук се виждат гаражни клетки, вероятно за общовойскови автообили, както и за специалните на зенитно-ракетния комплес С-125 „Нева“.


Над вратата се е запазил надпис „Автомобилна служба“.

 

 

 

 

 

 

 

 

На следващите снимки има нещо като бункер или дори команден пункт. Само на пръв поглед обаче. След справка със спътникови снимки и допълнителни полигони от „Уикимапия“, става ясно, че не е особено вероятно. Оказва се, че позиционния район в горната (северната) част на поделението. Стандартно районът с радарните станции, позициите и командния пункт са били изграждани зад втора ограда и съответно втори контролно-пропускателен пункт. След справка показаното на снимките се оказа противобомбено убежище. Вътре се е запазило табло с инструкция при радиоактивно заразяване.

 

 

 

 

 

 

 

 

Медицинска служба.

 

 

 

 

 

 

 

Войнишка столова.

 

 

 

 

 

 

 

Добре запазена врата на склад.

В ляво е показаната по от близо войнишка столова. В дясно е медицинската служба и склада.

Беседка пред щаба –  сградата в ляво. От дясно е столовата.

 

 

 

 

 

 

 

Надписът над врата е кратък – ОК. Огнева команда?

 

 

 

 

 

 

 

Тук е РТК. Ракетно-техническа команда?

 

 

 

 

 

 

КПП 2

 

 

 

 

 

 

 

И малко „военен арт“.

Кан Кубрат и историята за наръча пръчки.

Към края на публикацията още малко от официалните сведения, налични в световната мрежа:

Поделението е формирано през 1975 г.
През 1998 г. заедно с поделение 24630 създават група дивизиони на мястото за дислокация на поделение 24630.
Провело е 3 стрелби на полигон Ашулук и 3 стрелби по въздушна мишена на полигон Шабла.
През 1999 г. извършва марш и заема позиция по охрана и отбрана на въздушното простгранство в района на АЕЦ “Козлодуй”.
Командири:
Полковник Венко Григоров Тумбин – 1975-1980 г.
Полковник Симеон Михайлов Камджалов – 1986-1992 г.
Подполковник Тодор Василев Пощов – 1992-1998 г.
Началник-щаб:
Майор Христо Петров Маринов – 1975-1977 г.
Майор Стоян Тодоров Джапонов – 1977-1980 г.
Майор Димитър Цонев Цонев – 1980-1986 г.
Майор Евгени Колев Генчев – 1986-1998 г.
През 2001 г. поделението е трансформирано в поделение 52860.
Командир на поделението е подполковник Тодор Василев Пощов, а началник-щаб майор Иван Илиев Недев.

Връзка към Уикимапия с точно местоположение на поделението.

Advertisements
Категории:под. 28010
  1. Григор Малинов
    15.09.2011 в 2:10 pm

    Жалко за труда, за построеното и за спомените на хиляди хора… Как пък не им влезна акъл на тези български управляващи през тези 22 години

  2. kiril tomov
    02.12.2011 в 3:24 am

    🙂

  3. 17.05.2012 в 6:30 am

    Майор Стоян Тодоров Джапонов беше командир до 1986, когато го смениха с Полковник Симеон Михайлов Камджалов

  4. 17.05.2012 в 5:10 pm

    Полезно, благодаря. Данните за БА често са непълни и противоречиви. Старият прийом за тайнственост остава и е трудно да се напише история на тези поделение.

  5. 18.05.2012 в 6:48 am

    През вратата на войнишката столова се влизаше в стола за войници – вдясно и за щатния състав – вляво, чиито прозорци се виждат. Вижда се и така наречения „шубер“, дупката през която се подаваше храната. Старшина Симеонов беше голяма гад 🙂 След медицинската служба и склада беше библиотеката и радиовъзела. Там веднъж погрешка някой си беше пускал музика и беше забравил да зареди правилната ролка с химна. Вечерта по време на проверката вместо химна изслушахме началото на някаква сръбска песен, а войника, който беше отговорен за това изкара няколко дена в ареста. Между спалните помещения на огневата команда и радио-техническата команда имаше още едно, на взвода за управление и тиловата служба. В КПП 2 беше телефонната централа и радиостанциите за връзка с другите поделения.

  6. Stnislav
    20.08.2013 в 1:48 pm

    НАДПИС „РТК“ – „Радио -техническа Команда “ Tова са Инженерно технически специалисти( занимават се с Експлоатация ,настройка и поддръжка на Електрониката на ракетния комплекс-5 Офицера -инженери,7 сержанта техници,10 войника оператори на СНР и СРЦ) (СНР -Станция за насочване на ракети С-125 М ; СРЦ -Станция за разузнаване и целеуказване П15,П18)
    НАДПИС „ОК“ – „Огнева команда“ (Експлоатация и поддръжка на ракетите и пусковите установки (3 Офицери ,4-5 сержанти и 15 войници)

  7. 21.08.2013 в 7:23 am

    Чуствам се лично засегнат, защото има и трето спално помещение, на ВУ – Взвод за управление – свързочници, планшетисти, радиорелейчици. Един офицер, трима сержанта и десетина войника 🙂 В същото спално бяха и така наречените тиловаци, кухня, складове, шофьори на транспортни камиони и джипове. Това, разбира се беше в наш плюс, защото винаги имахме достъп до парче салам и по-добри въглища през зимата 😉
    Минах преди месец от там. Всичко е обрасло до степен, че не може да се мине до огневите позиции, зад спалните на РТК и ВУ имаше спортна площадка и площадки на радиолокационни станции, мисля едната се казваше Пеперуда. Когато я завъртахме под определен ъгъл ловяхме турска телевизия. Това благодарение на редник Тетевенски, който не беше от Тетевен 🙂 До там няма стигане. Плацът след година няма да се различава. Изглеждаше така – http://goo.gl/i97YuG

    • 22.08.2013 в 5:36 am

      Вероятно съответното помещение е било изгубило табелката си ВУ по време на моето посещение, така че няма защо да се чувствате засегнат. Да, П-18 се нарича „Пеперуда“.

      • veteran_zrv
        15.05.2015 в 6:36 am

        П-18 се наричаше „Венера“ – на вид е хоризонтална антенна мачта с 8 антени(П-12 „Звезда“ е със 6 антени). П-15 „Пеперуда“ е с две овални антени една над друга – оттам идва името и.

  8. 21.08.2013 в 7:25 am

    ПС: mnogotochie ако кажеш как ти е удобно ще ти пратя снимките от преди месец.

    • Stan
      21.08.2013 в 2:36 pm

      Просто не бяхте описали ,че има Надпис и ВУ иначе всичко е вярно:) Но истината е че тава система за ПВО на Стратегически обекти България никога повече няма да има:) Ще си плащаме на други армии и други специалисти ..а ние ще стоим без работа ,без технологии и без промишленост:)За голямо съжаление!!! ( P.S.>А в конкретното поделение не съм ходил от лятото на 1988г…но ми е ясно какво се е случило:)Каквото и с останалите поделения за които споменахте по горе-„Хроника на една предизвестена смърт“ )

  9. Stan
    21.08.2013 в 3:00 pm

    Ето каквото е останало сега всичко е на Полигона:) http://www.youtube.com/watch?v=8-W-7YZwHzs&

  10. 01.10.2013 в 10:21 am

    Историята на това поделение е от далечната 1975г. когато е сформирано,на базата на какъв човешки ресурс не знам/в смисъл от къде е взет състава/но една част бяха току що постъпили на работа на днешния/т.е./вчера преди 38години.Та около 15 човека в началото на зимата дойдоха на курс/Академия имени ПЪКОВА както се бъзикахме помежду си/ в Елин Пелин.С тях дойдоха още Созопол,другото под.от Варна/Кичево/ плюс от бригадата начело с п-к Денчо Георгиев.След курса от не си спомням но мисля че бе 2 месеца се прибраха във Варна и Созопол и им дойде апаратурата/комплексите/от Съюза,а комплеса на Шашмата закараха на Созопол а техния дойде в София/Люлин/.15 човека бяха само от това поделения общо бяха 50-60.На13-14 юни пристигнах с моята апаратура в Созопол /казвам моята защото работех на нея/от София и на другия ден започнахме тренировки за Съюза тъй като предстояха зачотни стрелби за застъпване в бойно дежурство.Така около 25-30дни и заедно със созополци и цялата цигания/т.е. техника друм посока Кичево където ни чакаха останалите поделения и така тренировки до мисля че беше някъде около 20-24септември и в близките дни след тези дати те заминаха за Астрахан където се пребориха успешно.Така че те са провели стрелбата около днешния ден само че преди 37 години.Това само за сведение за историята на това вече предало богу дух поделение.

  11. 03.10.2013 в 6:11 am

    Техниката Закарана преди 37 години в Созопол!от поделението в Люлин(на Шашмата,както казвате) работи и до днес чудесно!!! Наскоро порази 10-тина Въздушни цели на съвместното ТУ в Шабла 2013 г..Добре, че са сърбите да си плащат ..та да си покрием разходите по учението:) Ето http://www.youtube.com/watch?v=e0ePRIHVJWg

    • 04.10.2013 в 9:01 am

      Радвам се че все пак е останало нещо живо.А по принцип техниката правена едно време е била така направена че издържа на всичко,а не за загробване на пари.Но тези неща в момента не са на мода.Хубавото е че все още има грамотни хора да я поддържат въпреки немотията.Специален поздрав на Александър Ангелов/Ачо/ който бе на АККОРДА о МЕЗДРАТА.

      • Svetoslav
        08.10.2013 в 5:39 am

        Е Ачо доколкото знам е пенсионер…видях го преди няколко Години в Бургас:) Аз вече не работя там, но ако го видя пак ще му предам:) Непременно:)

  12. georgi
    15.10.2013 в 6:18 pm

    golqm gad beshe tozi maiopr nedev na 16 oktomvri praznika na v v s v stolovata davaha po 1 bira predi da zastapq porednata stoika na karaula hapnah v stolovata izpih 2 biri i zastapih na stoika samo 4e ot toploto vreme i birite mi se prispa legnah na edan polqnka mejdu 1 i 2 puskova ustanovka sabudih se sled 2 4asa a stoikata mi beshe minala tarsi li me po celiqt post no ne me namerili maiora me nakaza 3 meseca bez otpuska i karaul prez den

    • 16.10.2013 в 5:30 am

      От гледна точка на изминалото време все още ли мислите така? И аз съм спал на пост, но съм гледал да се събудя навреме, а като са ме хващали съм съзнавал чия е вината и кой е гад. Човек обикновено все търси вината извън себе си, а не вижда гредата в собственото си око.

  13. 16.10.2013 в 6:49 am

    Е, не беше чак такава гад, пък и си си бил виновен. Не знам кога си служил, но в по-стари времена 3 месеца без отпуск би било най-лекото ти наказание.
    Аз се опитвах да намеря някакви техни снимки, да видя как са се изменили, пък и спомените ми са се размили, но не успях. Недев, имаше един майор Стоянов, Ралчев. Джапонов, Камджалов отдавна са се пенсионирали, старшината ни Стоянов, който беше непрекъснато в процес на паника и на другите не им помня имената. Нашият капитан, на взвода за управление, който беше влюбен в Ракел Уелч, а сам по себе си беше твърде екзотичен за казарма 🙂

  14. soldjer
  15. ivan ivanov
    20.07.2014 в 6:43 pm

    момчета 1975-1977г Христо Маринов беше капитан и на нас редниците от ВУ ни беше много гот да гледаме как майор иска разрешение от капитан.А командири като майор Тумбин са рядкост.Набори които монтирахме антенния пост на30 декември 1976 помните ли плаца и столовата на шолето.Ако някой прочете това нека напиш някой ред.

  1. No trackbacks yet.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: