под. 28010 (част втора)
Първата част на този разказ се намира тук.
При първото си посещение в района на бившето поделие 28010 не успях да вляза в позиционния район – там където са били разположени РПЦ-то и ракетните комплески. След справка със спътниковите сники на Гугъл устнових, че се намира зад второ КПП, но времето беше много кално, а терена доста обрасъл и донякъде пресечен. Признавам, добре са скрили позиционния район от очите на хората. Навигаторът показваше надморска височина от 206-210м., което се явява и най-високото място в района на нос Галата.
И така:
Панорамно към КП-то.
Една от 4-те площадки за разполагане на ЗРК С-125 „Нева“.
Гаражи, вероятно с радиорелейната станция и агрегати за нея и РПЦ-то.
Военно изкуство в една от гаражните клетки.
Покривът над гаражите. Най-удобното и вероятно място за радиолокаторът за подсвет на целите или РПЦ.
Тунел от гаражните клетки нагоре до покрива. Най-вероятно за множеството кабели от и до РПЦ-то.
Още една площадка за ЗРК-то.
Някаква вишка за наблюдение. Не е ясно дали е била част от охраната на вътрешния район или за нещо друго.
Противобомбено укритие за личния състав. Ваничката вдясно е била за обеззаразяване в случай на атака с химическо или бактериологично оръжие.
Гаражни клетки, намиращи се зад вишката и укритието. Тук са били машините за облужване и зареждане на ракетите.
Ами това е…
Армията на България 
„Някаквата“ вишка е постът на ПВХН (Пост за визуално и химическо наблюдение“…, Колко жалко – в това поделение ми заминаха 18 месеца от живота.
Благо за поправката. ПВХН звучи по-добре. 🙂
2 години и 4 дни бях тук, от октомври 1983 до 4.октомври 1985 ако някой е бил през този период нека се обади аз се кавам Николай Ангелов nikolai2angelov@abv.bg.(ГЕЛЕТО)
„Гаражи, вероятно с радиорелейната станция и агрегати за нея и РПЦ-то.“
Сградата с тераската е след моето време. Гаражите са с 3 клетки. Първата беше така наречения ЗИП, резервни части и оборуднаве. Средната беше с дизеловите агрегати. Горе вляво на затвореното крило се вижда дупката за отвеждане на изгорелите газове. Третата клетка, която не се вижда ясно беше с кабината за управление на комплекса, а зад него имаше помещение където се намираше пункта за управление. През него пък се минаваше за противоатомно скривалище, с условия за резервен пункт за управление. То беше на 5-10 метра дълбочина. Отгоре вдясно беше мястото на антената на станцията, а по стълбите към нея се минаваше покрай сервизното помещение, където стоеше разчета по обслужването и.
Ами това засега 🙂
e samo predpolojeniq. gore dolu be6e taka
koito sa slyzeli v tova podelenie da se svarjat s men moq dqdo e slyjil tam Marin Marinov az sam negov vnik 6te mi bade priqtno da se svarji nqkoi koito e slyjil s nego i go e poznaval moq tel e 0888005290
Чудесен репортаж
Служих в това поделение през 1996-1997 година,тогава бяха трудни времена инфлация ,няма какво да се яде и аз бургазлията във варненско поделение направо кошмар, старите войници като разбраха от къде сам само потриваха ръце,ох гугутко мойте стари бяха от Бургас.Не знам как е било преди но когато аз служих там по това време имаше неприятни случки с пребити войници и на няколко пъти идваха родители да питат командира тогава беше подполоковник Пощов какво става в поделението.Много интересни неща има за разкаване ама много трябва да пиша.Имаше един редник Янев който дойде 3 месеца след мен от Бургас ,познавах го защото бяхме карали предказармена школа за шофьори .Старите войници много го тормозеха и затова постяно се оплакваше да го преместят в Бургас но никой не го интересуваше.Една вечер когато застъпи караул към 1 часа през ноща истреля цял пълнител в посоко офицерските тоалетни които се намираха до оградата зад антенния пост, на другия ден търсихме гилзите намерихме 29, 30та гилза не я открихме редника янев вика видях силует затова стрелях ,след една седмица го преместиха в бургас .